куче

Ще направя всичко за теб мое любимо куче

Да се чете от хора, обичащи своето куче

Дори не кучемога да помисля за сутрин, в която топлото, малко гръбче на моето куче няма да е залепено за крака ми, и как няма да допълзи до мен и с главичка да ме накара да го погаля. И как няма да ме гледа, без да мига, и да ми казва стотици неща без глас.

Ще направя всичко за него – моето любимо куче. Как иначе да се отблагодаря аз, човекът, за неговото доверие. Длъжна съм, а и така трябва да бъде. Аз съм неговия човек, неговия свят, ръката, която го храни, какво приказвам, та аз съм неговия Бог.  В това е смешното, мое малко куче. И добре, че не го разбираш. Защото си зает да оставяш сърчицето си в краката ми всяка минута. Толкова ми вярваш, че понякога ме е срам да те погледна в очите, защото аз, за разлика от теб, съм способна на предателство, знам как да лъжа, да се измъквам страхливо, да забравям доброто, да помня лошото.

И в добро и в лошо пак съм с теб

Много тркучеудно беше, мое любимо куче, понякога за теб имаше само половин филийка хляб, за теб имаше самотни дни и нощи, защото твоят човек трябваше да върши велики дела, важни работи. Да участва, да бъде, да бърза, да се съревновава. Така е при висшите същества. Ние имаме да изхранваме его.

А ти ме чакаш пред вратата, разкошно мое куче, чакаш да довлека разнебитеното си тяло и уморената си душа, и ти стига да разроша малката ти главичка. Чашка вода и консерва от вчера, вечерята ти. И подивяваш от щастие.

Само че не знаеш нещо. Ето какво – щастието тежи осем килограма, има влажно носле, опашка-вентилатор и клюмнало ушенце, лае по гълъбите и спи в краката ми, то тича след мен и се хвърля в ръцете ми. Разбра ли сега защо ще направя всичко за теб?